ИСТОРИЯ  НА  БИЛЯРДНИ  ИГРИ  С  ОТВОРИ


вие получихте тази информация със съдействието на Импулс Билярд ЕООД
лого на Импулс Билярд


Докато карамболът е считан за “уважаван, почтен” спорт, практикуван от облечени в смокинг играчи на шикозни места, като клубове за джентълмени и хотелски бални зали, то игрите на маси с отвори остават в сянка дълго време през 20-ти век. Въпреки че и техните най-добри играчи носят смокинги и играят повечето от турнирите в подобни шикозни места, атмосферата на залата за игра на пул-билярд се носи заедно със спорта – така че тези зали не са се смятали за добри места за младите хора.


Билярдните игри с отвори е американско развитие на английския билярд. Докато карамболния вариант на играта премахва отворите и намалява броя на топките, при игрите с отвори се увеличава броя на топките.


Първият шампионат на билярд с отвори, през 1878 г., се печели от канадец, Сирил Дион. Играта тогава се нарича “Пул 61”. Топките-мишени са номерирани от 1 до 15 (както все още са) и при вкарване на топка играчът получава толкова точки, колкото е номерът на топката. Тъй като общата сума на топките е 120, то за победа са били необходими 61 точки.


През 1888 г. най-накрая става ясно, че един играч може да спечели с 61 точки вкарвайки само 5 топки, докато другият може да е вкарал 10 топки – ето защо за по-честно отчитане на резултата може да се приеме броенето на вкараните топки. От тази блестяща идея се ражда продължителния пул.


При този вид игра може да се използуват много пирамиди. Играчът, който вкара последната топка от една пирамида (разиграване),


разбива следващата, като резултатът се следи непрекъснато (продължително), от една пирамида (разиграване) до друга, докато някой спечели чрез достигане на определен брой точки, който може да варира от 50 до над 1000.


Обикновеният пул (стрейт пул), познат и като билярд 14.1, се появява през 1910 г. и замества продължи-телния пул. Той все още е основна шампионатна игра. Основната разлика е, че след вкарването на 14 от топките, петнайстата топка остава на масата като брейк-бол (топка за разбиване) и останалите 14 топки се подреждат отново в пирамида. В повечето шампионатни мачове, печелившият резултат е 150. /виж правила 14.1/


Най-популярният вариант на пула / 8 топка / се появява около 1900 г. При тази игра един играч или отбор играят с “малките” топки (тези с номера от 1 до 7), които са едноцветни. Другият играч или отбор играе с “големите” топки (с номера от 9 до 15), които са раирани с широки бели ивици. Когато един играч вкара неговите 7 топки, той може да вкара топка №8 и да спечели играта. Играчът може да спечели като вкара осмата топка при разбиването на пирамидата или може да загуби ако вкара осмата топка когато не е дошъл нейния ред за вкарване. /виж правила за 8 топка/


Около 1920 г. се появява играта “9 топка” като хазартна игра. Използуват се само 9 от 15-те топки и целта е да се вкара деветата топка. Топката-бияч трябва да удари първо топката с най-малък номер на масата, но деветата топка е често вкарвана по-рано или чрез карамбол, или чрез комбиниран удар покрай истинската топка-мишена. /виж правила за 9 топка/



Back to Top