Върхът на щеката е направен от обработена и пресована кожа. Той се залепва към втулката (2) и след това се обработва така, че да съвпада нейния диаметър. Повърхността на върха е грапава, така че кредата да може да полепва по нея. Върхът създава триенето, между щеката и топката-бияч. Това позволява да се извърши контрол на топката-бияч, като се удря в област, различна от централната точка. Върхът намалява вероятността от несполучлив удар. Качествата и формата на върха оказват влияние върху функционалността на щеката. Има различни видове върхове.

Едни са от цяло парче кожа, а други от няколко пласта. Биват още меки, средни или твърди. По-меките върхове задържат повече креда, предлагат повече контрол върху топката, а по-твърдите са по-издръжливи, не се деформират лесно и дават повече сила на удара. Най-твърдите (фенолови) връхчета обикновено се използват за разбиване. Върхът има и различни размери. Те се определят от вида на щеката и нейното предназначение. За снукър: от 9 до 11мм, за карамбол от 11 до 12 мм, за пул от 12.5 до 13мм, за пирамида от 13 до 14.5 мм.

    Ферулата представлява пръстен от различни видове метал, пластмаса или фенолова смола. При по-скъпите модели се използва дори и слонова кост. Предназначението и е да запази предната част (шафта) на щеката и да намали вибрациите при удар. Тя се прикрепва чрез завинтване или набиване, залепване се и се обработва до необходимия размер. Ферулите са два основни модела – отворени и затворени.

Затворените покриват края на шафта, докато отворените са напълно кухи, което позволява на дървения шафт да се свързва с върха. Дизайнът, физическите качества и дължината на ферулите се отразяват върху характеристиките на щеката. Различните производители на щеки използват различни материали и дължини в стремежа си да ви предложат най-добрите и ефикасни ферули.

    За изработването на предната част на щеката се предпочита явор или клен от области с по-студен климат поради неговия светъл цвят, стабилност, плътност и пластичност при обработката. Внимателно се подбира старо и добре изсушено дърво, което може да издържи на продължителна обработка, докато придобие желаната форма. Шафта може да бъде направен и от графит или фибростъкло за играчи, който търсят по-издръжлив материал. Много усилия се изискват при изработката на предната част, но най-голямата трудност е при изтъняването към върха. Дължината на предната част на щеката варира, като средната е 74 см., а формата и се разделя на два основни вида - конусна и цилиндрична.

При конусната форма шафта запазва правилен конус от началото до края, през цялата си дължина. При цилиндричната, първите 5 до 15 см, от съединителната скоба (4) нагоре, са с конусна форма, а станалата част, до втулката (2) е цилиндрична. Диаметърът на шафта при втулката (2) зависи от предназначението на щеката, като средният е 12 мм. Шафтовете се различават и по тяхната твърдост, която се определя от дължината и вида на изострянето им. Рязко изострените са по-малко подвижни и възпроизвеждат силен удар, докато дългите са по-подвижни и удара е по-слаб. Дължината на изтънената част и гладкостта на дървото спомагат за плавен удар, докато плъзгате предната част през пръстите си.

    Тя осигурява прецизно подравняване на предната част (шафта) и задната съединителна втулка (6). За направата и се използват различни видове материали, според

качеството на щеката: различни пластмаси, алуминий, бронз, неръждаеми стомани и др.

    Съединителния винт свързва предната (shaft) и задната част (butt) на щеката и позволява непрекъснатост на удара. Използваният материал за свръзката на вашата щека, е това, което помага да прецените силата на удара - колкото по-твърд е материала, толкова по-силен е удара. Свръзките (Joint) могат да бъдат изработени от следното: метал, фенолна смола, дърво, еленов рог или дори слонова кост. Съществуват много видове винтове в зависимост от резбата и дължината си. Pin е мъжкия край на свръзката (Joint) и най-често се намира накрая на

задната част на щеката. Дължината, широчината, височината и дълбочината на поставяне зависи от вида на самата свръзка. Често срещани са свръзките дърво в дърво. Този тип свързване омекотява удара. При щеките за пул билярда най-често срещаната връзка е от неръждаема стомана. Дори и най-здравият винт обаче трябва да бъде защитен, ако разглобявате щеката си. За тази цел използвайте протекторите, които препоръчват фирмите производители.

    Подобно на горната съед.втулка /4/ тя осигурява прецизно подравняване с предната част (шафта). За направата и също се използват различни видове материали, според качеството на щеката:

различни пластмаси, алуминий, бронз, неръждаеми стомани и др.. Задължително условие е при една щека, двете втулки (6) и (4) да бъдат от еднороден материал.

    Задната част е втората половина на щеката. В нейната долна част се намира и така наречената "дръжка". Задната част се използва за да се подчертае дизайна на самата щека. Именно на тази част се дължи високата цена в някои случаи, поради сложността на ръчно изработените инкрустации и редките скъпоценни камъни. Задната част се прави отделно и често е издълбана

отвътре, за да осигури подходящ баланс на тежестта по цялата дължина.Тя обикновено е изработена от екзотично дърво, което съответства на дървото в предната част на щеката. Могат да се използват едно или няколко парчета дърво, свързани с пръстени. Обикновено цялата задна част се покрива с непропусклив лак и след това се полира.

    Пръстените често са разположени на задната част на щеката. Направени от пластмаса или метал, те се

използват за подсилване на връзките, подобряване на дизайна или коригиране на баланса, спрямо индивидуалните изисквания на играча.

    Инкрустациите са структурен и естетичен баланс за всички производители. Те често се изработват от екзотични дървета, благородни метали, слонова кост, скъпоценни камъни, перли и други, които предлагат уникален дизайн. Често е необходимо ръчно изрязване за да се положат дадените инкрустации. Инкрустациите не трябва да нарушават структурната цялост, баланса или функционалността на щеката. Различните материалите за инкрустации се различават по тегло и плътност и това не трябва да се пренебрегва. В много случаи стойността на щеката обаче се базира именно на използването на

сложни и редки инкрустации. Най-често срещаните инкрустации, иглите, са разнообразни по стил и дизайн. Те не само дават израз на нашата фантазия, но също така служат за укрепване на рамото и за повишаване баланса на щеката. Някои игли са четни на брой, но различни на височина, докато други запазват дължината си. Те може да имат цветна облицовка от всяка страна или ярко да контрастират с основата на дървото на рамото. Традиционните игли имат плоска основа. Едни са инкрустирани в плоски джобове; други са съединени с V-образни прорези.

    Областта около "дръжката" при повечето щеки е покрита с обшивка. Най-хубавите обвивки се правят от ирландски лен, кожа или корк. Тези материали осигуряват стабилност на захвата и абсорбират

влагата от потта на ръката, което спомага за по-дълготрайна употреба на щеката. Обшивките също така допълват цветовата схема, която преобладава върху щеката.

    Тя представлява издълбан цилиндър, обикновено се прави от екзотично дърво, което да подхожда на основното дърво на задната част. При някои методи на изработка се използва здрав цилиндър, за да се достигне

необходимия баланс. Дизайнът на балансиращата втулка акцентира върху този на задната част. Често тези модели са противоположни на тези от задната част, но в по-умален мащаб.

    Тя укрепва основата на щеката и държи буфера. Изработва се от различни устойчиви материали, които

осигуряват защита на дървото и инкрустациите. Тези втулки се различават по размер, цвят и т.н. и не се срещат при всички щеки.

    Той най-често се прави от гума или друг гъвкав и издръжлив материал, който поема удара.

Служи за защита на задната част на щеката от удар в пода.